"Наръчникът на Хайди за мръсни думи" - Тара Сивек и Анди Арнд - ревю

    Ще започна с това как се сдобих с книката, а после ще ви споделя и малко повече за нея (без спойлери, разбира се).

    За месец септември Четящото фламинго, за пореден път тази година (За което съм им супер благодарна, защото обожавам техните Flambox. Ако чете това, благодаря ви от сърце за страхотните кутии, надявам се никога да не спрете да ги правите)... Та, както казвах за месец септември бяха подготвили поредната кутия с книга изненада и един куп страхотни артикули в същата тематика. Кутията за месец септември бе с тема "Последен летен романс". Когато дойде денят да получа кутията бях много развълнувана какво се крие в нея. Тя пристигна с обещанието за любовен роман в стила на Л. Дж. Шен (която е една от любимите ми авторки) и Ел Кенеди.

    Отварям аз кутията и гледам "Наръчникът на Хейди за мръсни думи" и честно казано първоначално бях леееко разочарована. Корицата, въпреки че беше сладка, ми напомняше малко на една поредица от тийнейджърски книжки. Въпреки това си поех дълбоко дъх и реших да дам шанс на въпросния наръчник. И се радвам, че го направих.

    Книгата издадена от Артемис Букс ме накара да се смея с глас, от което аз имах огромна нужда след изпълнения с различни емоции септември.

    Нашата главна героиня Хейди е толкова затворена и срамежлива, че дори не може да проведе нормален разговор с момчето, което харесва. Уж на шега започва подкаст, като упражнение да придобие смелост. Затвореният свят, в който до момента е живяла и стените, които е изградила постепенно заповат да се пропукват. И когато всичко пада тя е вече готова да поеме живота си в ръце.

    "Наръчникът на Хейди за мръсни думи" е едно прекрасно четиво, за момента, в който сте попаднали в книжна дупка. Когато почвате книга след книга и нищо не задържа интереса ви. Препоръчвам с днете си ръце и двата си крака, не се колебайте, а я прочетете възможно най-скоро. Смях се и на едно-две места дори си поплаках тихо. Това е едно прекрасно четиво за чаша вино... или пък кафе.

    Приятно четене! И до нови срещи!

    Резюме:

    "Нищо хубаво не е произлязло от това да се напиеш сам-самичък, при това с вино от картонена кутия. Затова, когато на пияна глава реших да се позабавлявам, като си направя подкаст, в който да чета горещи сцени от любовни романи, не очаквах да имам каквито и да е слушатели. Това, че споделих увлечението си по секси съседа, направи нещата дори по-ужасяващи.

     Понякога обаче съдбата решава да те изненада и точно така се роди моят подкаст - "Еротика на промоция с Хайди". Сега аз, Хайди Ларсън - мила бивша начална учителка от Вакония, Минесота - живея скандален двойствен живот, като чета еротични романи на живо в интернет. С всеки следващ епизод приемам все повече и повече второто си аз. Вече се чувствам по-добре в собствената си кожа и това ме подтиква да правя неща, за които не съм и мечтала, като например да целуна съседа.

    Пази се, Вакония, защото Хайди е неудържима! Тя е в ушите, сърцата и в панталона ви... Не, не, почакайте! Това звучеше по-добре в главата ми. Разбирате какво искам да кажа!"

    Из книгата"

"Стъкленият трон" - Сара Дж. Маас - ревю

След прекалено дълго отлагане да обърна внимание на тази поредица, най-сетне се реших. Първата книга направо ме срази. Прочетох я... направо я погълнах за отрицателно време. Селена (главната героиня) се оказа невероятно интересна личност и причината за това направо да се потопя в света ѝ без много, много да му мисля.

Тя е асасин и е призована от дебрите на ужасния затвор, в който е затворена, от престолонаследника да се бори в състезание, в което смъртта може да е неизбежна. В замяна ако победи и след определени години служба на краля тя ще бъде свободна. Без да се  замисля много тя се съгласява, защото всичко е по-добро от това да остане в солните мини на Ендовиер - затвор, от който никой никога не се е измъквал.

Селена заедно с още 23 кандидати, сред които крадци, убийци, отровители, стражи, ще се състезават за титлата кралски шпионин.

Както вече си признах дълго време отлагах прочитането на тази поредица, след "Двор от рози и бодли", не мислех, че може да съществува още един невероятен свят от същия автор, но Сара Дж. Маас, определено ме опроверга!

Обичам книги, в които главният герой е момиче, което може да се справи и само със света и всички препятствия, които ѝ предстоят. Селена е страхотна. Честно да си кажа не съм разочарована и от липсната на романтични сцени.

Хареса ми как се разви историята между Селена, Каол и принц Дориан. В началото изобщо не харесвах Каол, беше прекало студен и отдъпнат, въпреки че харесваше Селена се правеше, че изобщо не го интересува. От друга страна принц Дориан изобщо не се притесняваше да покаже, че си пада по асасина.

Светът на "Стъкленият трон" и пъклените злодеи, които се крият там още ме интригуват. Чудя се кой ще е в следващата книга. С какво ще се бори? С физическа сила? Или с магия?

Влюбих се в книгата още от първите страници и ме държа в напрежение до последния ред. След четене до 2 часа след полунощ успях да я дочета и само няколко минути по-късно започнах следващата. Определено не е книга за изпускане, хареса ми почти толкова, колкото "Двор от рози и бодли", но все още не може да я надмине.

Селена се превърна в любим герой, заради начина, по който се бори за свободатат си и въпреки че е асасин и е обучена да убива без да ѝ мигне окото... тя е способна и на състрадание и обич.

"Хари Потър и стаята на тайните" - Дж. К. Роулинг - ревю

След цяла вечност, в която все нещо отвличаше внимането ми от книгата, най-сетне успях да си я дочета. Какво мога да кажа за "Хари Потър и стаята на тайните", отново както и при предната част имаше много моменти, които ми липсваха във филма. Определено ми допадна. Честно да си призная, когато първоначално започнах да чета книгата беше в електронен вариант. Не бях сигурна дали ще ми хареса и за това реших да я чета така, но след като първата книга страшно много ме очарова, реших да си купя цялата поредица.

И така след разлистването на хартиения вариант, което е много по-приятно от това, както обичаше да се изразява една преподавателка в университета, да мажеш с пръста си по екрана.

Книгата за пореден път се оказа по-добра от филма, но само защото доста интересни случки и моменти бяха изпуснати в екранизирането ѝ. Разбира се има и отрицателни моменти:

На първо място поставям това, че като че ли появата на "Стаята на тайните" (под поява имам предвид първото споменаване в книгата) е мнооооого след средата на книгата. Бях учудена, мислех че ще се появи по в началото, като при филма.

На второ място поставям битката с базилиска и Том Риддъл. Всичко се случи твърде бързо за моя вкус. Очаквах поне две-три глави развитие, но не всичко се случи в една единствена глава и това е. Малко ме разочарова.

Въпреки изброениет два минуса, по мое лично мнение, книгата много ми хареса и след време бих я препрочела!

Изключително много ми харесва това, че въпреки че има филми направени по поредицата, начина, по който авторката е написала книгата е просто божествен и ми позволява сама да си представя образите на героите. Да ги моделирам през моя поглед. Да си ги представя по-различен от познатия на всички начин!

Поуката до момента е: Никога не съди за книгата по филма! Ако имаш възможност прочети книгата и изгледай филма, без значение от реда. Обикновено нищо не е такова, каквото изглежда!

Снимката, която съм избрала също като при предното ревю, е колаж от трите български корици, аз лично притежавам второто издание и то ми харесва най-много от трите, но всеки си има свое мнение!

"Сърцето на дявола" - Мегън Марч - ревю

Ох, толкова боли и е толкова тъжно, когато любима поредица свърши! Ето, това се случи с книгите разказващи историята на Джерико и Индия. Поставяйки персонален рекорд от 120 минути, прочетох третата част на поредицата "Фордж"!

Искаше ми се да има още, определено не са ми достатъчни само три книги. Оставяйки ме без дъх не малко пъти и също толкова със сълзи на очите или усмивка върху устните, книгата ме изненада със своето развитие. Определено не е история, в която принца спасява принцесата, а по-скоро от тези, в които двама влюбени се спасяват взаимно! А случилото се накрая е повече от неочаквано (ето, тук ще приключа коментирането на случилото се в книгата, за да не ви разваля четенето).

Защо ми хареса толкова много?

Ами на първо място не е типичната любовна история! Има си своя чар и изненадващи обрати.

На второ място е таланта, с който писателката Мегън Марч, разполага. Умело използва думите и поставя героите си в неочаквани ситуации.

На трето място това са Джерико и Индия, които преживяват какво ли не, за да бъдат накрая заедно!

Има ли нещо, което не ми хареса?

Естествено, че има и такива моменти - това определено са дължината на книгите (определено можеше да са по-дебелички) и имаше и такива ситуации в историята, които ми бяха малко... ами, глупавички и не ми допаднаха. Но цялостната ми оценка за книгата е 5 от 5 звезди.

Иска ми се по-често да се сблъскавам с книги като тази. Да ме оставят изумени и объркани. Историята им ми е толкова реална, все едно ако се пресегна, ще ги докосна... Или пък ще ги срещна в някое изискано казино.

Цялата поредица си заслужава всяка отделена минути за четене. Успя да ме разсмее, да ме разплаче, да ме остави без думи или пък да ме накара да се карам на героите (Да, карам им се, все едно ще ме чуят и послушат!). Направи следобеда ми една идея по-приятен и прогони негативните мисли!

"Късметът на дявола" - Мегън Марч - ревю

Ето я и нея. Най-накрая се добрах до втората книга от поредицата "Фордж" на Мегън Марч. И както се случи и след първата отново останах без думи. С ръка на сърцето мога да кажа, че Мегън Марч е една от любимите ми писателки. Умението ѝ да пише и да въвежда в историята е страхотно, а героите ѝ супер очарователни.

Накратко за поредицата: Историята се развива около бизнесмена Джерико Фордж и легендарната покерджийка (не знам дали така е в женски род) Индия Баптист, след първата книга понастоястещем Фордж. Двамата се сблъскват един с друг по каприз на съдбата или не точно. Инати до мозъка на костите си се борят един с друг и с чувствата, които се зараждат помежду им.

Във втората книга любовната им история навлиза в своята кулминация. Постепенно те започват да приемат чувствата си един към друг, но недоверието, което все още е в сърцата им, ги отблъсква всеки път, когато се доближат прекалено близко един до друг.

Краят на тази книга е повече от изненадващ, поне за мен. Хареса ми и, както обикновено, спря дъха ми и ме накара да искам неистово да се потопя в следващата книга (която, Слава Богу, вече притежавам). За това след десетте часа прекарани в четене на книга номер 2 (естествено с нежелани, но наложителни прекъсвания), с удоволствие ще се потопя в света на книга номер 3, която за жалост се оказва и край на поредицата.

В края на това си кратко излияние, бих искала да споделя следното с вас.

Поредицата "Фордж" е едно супер приятно и леко четиво, на което може да се отдадете у дома през уикенда, на плажа или дори в градския транспорт, докато пътувате из града (Забележка: Историята е прекалено увлекателна и води до изпускане на съответната спирка!). Меган Марч пише с лекота, а и книгите ѝ не са от най-дебелите (което лично аз отбелязвам като лееек минус). Историята на Фордж и Индия е повече от увлекателна, изненазваща и отвличаща те от реалността. Скритите тайни в нея определено ще те накарат да желаеш да четеш и още, и още!

За това моят съвет е: Ако не сте чели нищо от Мегън Марч, а сте фенове на любовно-еротичните романи, е, време е да започнете и с нея, защото е повече от страхотна!

🔜 Следваща спирка книга трета от поредицата "Фордж" - "Сърцето на дявола"

"В случай на чудо" - Л. Дж. Шен

"В случай на чудо"... Хъм... трудно ми е да определя дали книгата ми допадна или не чак толкова. За разлика от "Крадецът на целувки", тази доста ме поизмъчи. Имаше нещо в самата книга, което изобщо не ми хареса. Като че ли това е отношението на самите герои. Малко пресилено и недостатъчно истинско?! В началото на книгата като че Рори и Мал са създадени един за друг, съвършено допълващи се, после имах чувството, че да се съберат точно тези две луди инатести глави ще е най-голямата грешка на света и, естествено, след поредица от изненадващи и нетолкова изненадващи ме събитя, отново бях убедена, че те са съвършената двойка.

Рори, Аурора Бел Дженкинс (да, кръстена е не на една, а на цели две Дисни принцеси, но историята ѝ няма нищо общо с техните) е едно момиче погълнато от фотографията. Тя живее с нея, живее заради нея. Отгледана е само от майка си, а баща ѝ е болен алкохолик и от части женкар. След като разбира за смъртта му, отива да види какво е останало след него. Знае, че има и полусестра (която очаквано я мрази), опитва се да попълни празнините, за да може да продължи с живота си. Но, както обикновено, нищо не се получава така както сме го планирали, нали?

Среща се с Малакий Дохърти, измъчен музикант и тектописец, който учудващо не лампти целият свят да се запознае с музиката му. Харесвам тази негова черта. Двамата прекарват възможно най-откачените и страхотни 24-часа в живота си, завършващи с неочаквано влюбване и един договор, който поне на пръв поглед им гарантира, че ако "съдбата" ги срещно някога отново, ще зарежат всичко, което имат и ще се оженят.

Това беше и нещото, което ме караше да чета. Исках да разбера дали ще спазят договора, защото кой, за Бога, прави подобно нещо. Минали са осем години, хората се променят, създават семейства, имат си изграден живот.

Някъде след случайната им среща, нещо в мен като, че щракна. Все едно противно на всяка друга книга, която бях чела тази просто ми крещеше: "Спри да ме четеш! Няма нищо вълнуващо, което да се случи до края!". И наистина освен две-три разкрития, не се случи нищо друго, което да ме грабне. Освен това тук там се появяваха някакви много странни бележки: от Самър ("най-добрата приятелка на Рори"), от Калън, от мъртвия ѝ баща, от майка ѝ... една от крава, една от шоколадово блокче, една от салфетка и аз бях: "Леле, какво се случва тук?!", бях меко казано потресена и изключително разочарована. За разлика от "Крадецът на целувки", "В случай на чудо" не ми допадна особено.

Книгата не е лоша. Има грабващо начало и щастлив край, но посредата нещо сериозно ѝ липсва, по мое мнение.

Оказа се, че дамата, която е превеждала "Крадецът на целувки" е същата, за това си обещах да запиша някои от думите (спомняте ли си онези, които ми се сториха твърде странни и измислени). Та ето няколко: сгюбрясване, финяга, френетични и любимата ми: трезв. Според мен последната може би е трезвен или трезвено, от контекста, но за останалите три дори не съм сигурна какво значат, ако някой е запознат, моля, да ме осветли, ще бъда много благодарна.

И на последно място, ето и няколко цитата, които просто ми харесаха и няма как да пропусна да споделя с вас:

"Все си мислех, че любовта е сладка и забавна, а не меланхолична, тъмна и всепоглъщаща. Но пък и никога не си бях представяла, че ще се влюбя."

"...да стискаш нещо отчаяно не означава, че ще го запазиш. Може просто да го убиеш."

"Напомпването на надеждата си е чиста рецепта за разбито сърце. И не говоря за сърце, потрошено на третинки и четвъртинки."

"Като мушица, привлечена от пламъка, като наркоман от любимата му дрога, като момиче с проблем с татенцето, привлечено от лошото момче, ето така пак съм здраво клъвнала."

"Крадецът на целувки" - Л. Дж. Шен

"Крадецът на целувки" е едно доста леко и интересно четиво. Прочетох я буквално на един дъх и остави в мен усещане за спокойствие. От доста време не бях намирала книга, която просто да не искам да я оставя, докато не стигна до последната страница.

Романът разказва за сблъсъка между мафиотските босове и един определен сенатор, между любовта и омразата. Това е роман за едно отмъщение, което завършва с любов. Историята се върти около Франческа Роси, дъщеря на известен мафиотски бос, Улф Кийтън, сенатор с мечта, и Анджело Бандини, една деска любов. Самото рзвитие на романа доста ме изненада. В интерес на истината не очаквах да се случи точно това, което се случи. (Знам звуча объркващо!). Истината е, че прочетох повече негативни, от колкото позитивни мнения. Но пък малкото позитивни събудиха любопитството ми.

Франческа е една типична мафиотска принцеса, но същевременно с това е далеч от разглезено момиче. Тя е състрадателна и искаща да учи и да се развива, въпреки забраните на баща си. Израстнала с Анджело Бандини, по когото си пада от тринадесет годишна, според традициите вече готова за брак, тя мечтае за сватбата си с него. Но, разбира се, нещата никога не са такива, каквито си представяме, че ще бъдат.

Улф Кийтън се появява като гръм от ясно небе в живота ѝ. И подобно на оригиналната приказка за "Красавицата и Звяра", където Звяра взима най-ценното притежание на търговеца, така и тук сенатор Кийтън взима привидно най-ценното притежание на мафиотския бос Роси, а именно дъщеря му - Франческа.

Борбеният ѝ дух се сблъсква с неговия непоклатим нрав в една борба за надмощие. Все повече опознавайки се един друг, много бързо омразат започна да се преплита с любовта, а раздвоеното сърце на Франческа все повече да я обърква и предава. 

Много ми допадна вътрешната борба в главните герои. И двамата обичат, и двамата мразят, но въпреки това защитават това, което е тяхно.

Книгата доста ми хареса. Накара ме да се отпусна и да се насладя на дъждовно-слънчевото време в село Смилян, където имах огромното удоволствие да я прочета. Идеално се вписа в моето настроение и вкус към книгите. Хареса ми начина на писане на авторката, въпреки че в самия превод имаше доста... бих казала странни думи, звучащи ми повече като измислен или чуждици, от колкото като извадени от българския речни. Може би това е един от минусите, които бих сложила на книгата. С удоволствие бих прочела още нещо от Л. Дж. Шен с надежда, че превода няма да е същата дама, която е работила по "Крадецът на целувки".

В заключение мога да кажа, че книгата има следните плюсове (поне за моя вкус):

1. Книгата се чете бързо.

2. Историята е увлекателна.

3. Главните герои имат характер и успяват да изненадат с постъпките си.

4. Като цяло развитието на историята ме изненада и ми хареса.

5. Успя да въздейства на емоциите ми - смях се, плаках и дори се карах на героите (не, че те ме чуваха, но все пак бях длъжна)

Ето и минусите:

1. На първо място поставям превода, определено не ми допадна! (Не съм чела книгата на английски, но имаше, както по-рано споменах, доста думи, които просто ми изглеждаха съмнителни).

2. Имаше моменти в диалозите между Улф и Франческа, които ми изглеждаха глуповати и изкуствени.

Като изключим двата минуса, определено препоръчвам книгата на всеки, който обича да чете романтични романи с лек пиперлив привкус!

И за финал няколко любими цитата:

"Предателството имаше вкус.

Горчив.
Кисел.
И малко нещо сладък."

"Моето си беше мое.
Не бива други да му се любуват.
Не бива други да го желаят.
Не бива други да го докосват."

"Любовната ви история не е никаква приказка. По-скоро прилича на вещерско сказание."

Хари Потър и философския камък - Ревю

След твърде дълго отлагане, най-сетне се настроих да започна да чета поредицата на Джоан Роулинг за Хари Потър. Изгледала съм всички филми поне десетина пъти, ако не и повече. В интерес на истината и преди съм се сблъсквала с книги, по които са правени филми и честно казано тогава книгите ми хареса много повече от филмите.

Но да минем към съществената част. Твърдо решена да видя за какво става дума, изтеглих поредицата и я качих на електронния си четец. Почти веднага започнах да чета.

"Хари Потър и философския камък" се оказа доста по-различна от това, което си бях представяла до момента. Най-просто казано: За първи път ми се случваше книгата и филмът по нея да ми харесат поравно. Естествено имаше моменти, които ми бяха по-интересни и ми харесаха повече в книгата, имаше и такива, които повече ми харесаха във филма, за това заключвам, че двете ми харесват поравно.

В следващите редове предупреждавам ще има разкрития относно сюжета, така че ако сте човек, който е включил книгата или филма в бъдещите си завоевания и не обичате спойлери, тук е момента да спрете, но ако за вас това не е проблем, моля продължете да четете.

Ще започна от нещата, които не ми харесаха. В книгата напрамер Хагрид (който е един сред любимите ми герое) ми се стори прекалено глуповат, не знам може би аз съм останала с грешно впечатление. Той и във филма не е от най-умните, но пък в книгата ми изглеждаше доооста глупав. Ето например пък във филма - преди да влезе в залата, където е професор Куиръл и паразитния за това време Волдемор, Хари заедно с Рон и Хармаяни минават през три изпитания - растението дяволска примка, стаята с ключовете, които летят и шаха, но в книгата те са четири, по едно за всеки дом в Хогуортс, като смея да кажа любимото ми е това, което го няма в книгата. Освен това ми направи впечатление, че в книгата семейство Дърсли са доста по-противни и груби, освен това и много страхливи. Липсва и един много странен дух - Пийвс, забавен е, а на мен много ми напомня на г-н Филч. Вижда всичко и му е приятелче, но го е страх от Кървавия барон. Много жалко, че Пийвс не се появява и във филма, мисля че щеше да е доста по-забавно с него там.

Като цяло на мен много ми хареса книгата, както и филмът. Препоръчвам ги и двете, без значение с кое ще започнете, няма да съжалявате. Джоан Роулинг пише увлекателно и направо те обгръща и въвлича в света на Хари Потър и неговите приятели. Мога да кажа, че и възрастта не е от значение дали си на 10, на 20 или дори на 100, ако щете, това е четиво, което ще ви откъсне от реалността и ще ви заведе в свят пълен с магия, преключениея и приятелство, за това мога да кажа само: Приятно четене!

И за финал ето няколко любими мои цитати:

Аз мога да ви науча как са бутилирате слава, да сварите величие, дори да запушите в шише смрътта... ако несте такава банда дървеници, каквито обикновено трябва да обучавам.

Можеше всички да сме мъртви... или още по-зле... изключени. /любимите ми думи на Хармаяни/

Мога да позная един проклетник от пръв поглед, Хагрид, чела съм всичко за тях!

Знам, че си там, макар че не мога да те видя. Привиденийце лиси, или призраче, или учиническо зверче?

P.S. Очаквайте най-скоро време "Хари Потър и стаята на тайните"

#ХариПотър #Философскиякамък #книга #филм #ЕгмонтБългария #резюме #ЗаслужаваСи #Книгохоличка