"В случай на чудо"... Хъм... трудно ми е да определя дали книгата ми допадна или не чак толкова. За разлика от "Крадецът на целувки", тази доста ме поизмъчи. Имаше нещо в самата книга, което изобщо не ми хареса. Като че ли това е отношението на самите герои. Малко пресилено и недостатъчно истинско?! В началото на книгата като че Рори и Мал са създадени един за друг, съвършено допълващи се, после имах чувството, че да се съберат точно тези две луди инатести глави ще е най-голямата грешка на света и, естествено, след поредица от изненадващи и нетолкова изненадващи ме събитя, отново бях убедена, че те са съвършената двойка.
Рори, Аурора Бел Дженкинс (да, кръстена е не на една, а на цели две Дисни принцеси, но историята ѝ няма нищо общо с техните) е едно момиче погълнато от фотографията. Тя живее с нея, живее заради нея. Отгледана е само от майка си, а баща ѝ е болен алкохолик и от части женкар. След като разбира за смъртта му, отива да види какво е останало след него. Знае, че има и полусестра (която очаквано я мрази), опитва се да попълни празнините, за да може да продължи с живота си. Но, както обикновено, нищо не се получава така както сме го планирали, нали?
Среща се с Малакий Дохърти, измъчен музикант и тектописец, който учудващо не лампти целият свят да се запознае с музиката му. Харесвам тази негова черта. Двамата прекарват възможно най-откачените и страхотни 24-часа в живота си, завършващи с неочаквано влюбване и един договор, който поне на пръв поглед им гарантира, че ако "съдбата" ги срещно някога отново, ще зарежат всичко, което имат и ще се оженят.
Това беше и нещото, което ме караше да чета. Исках да разбера дали ще спазят договора, защото кой, за Бога, прави подобно нещо. Минали са осем години, хората се променят, създават семейства, имат си изграден живот.
Някъде след случайната им среща, нещо в мен като, че щракна. Все едно противно на всяка друга книга, която бях чела тази просто ми крещеше: "Спри да ме четеш! Няма нищо вълнуващо, което да се случи до края!". И наистина освен две-три разкрития, не се случи нищо друго, което да ме грабне. Освен това тук там се появяваха някакви много странни бележки: от Самър ("най-добрата приятелка на Рори"), от Калън, от мъртвия ѝ баща, от майка ѝ... една от крава, една от шоколадово блокче, една от салфетка и аз бях: "Леле, какво се случва тук?!", бях меко казано потресена и изключително разочарована. За разлика от "Крадецът на целувки", "В случай на чудо" не ми допадна особено.
Книгата не е лоша. Има грабващо начало и щастлив край, но посредата нещо сериозно ѝ липсва, по мое мнение.
Оказа се, че дамата, която е превеждала "Крадецът на целувки" е същата, за това си обещах да запиша някои от думите (спомняте ли си онези, които ми се сториха твърде странни и измислени). Та ето няколко: сгюбрясване, финяга, френетични и любимата ми: трезв. Според мен последната може би е трезвен или трезвено, от контекста, но за останалите три дори не съм сигурна какво значат, ако някой е запознат, моля, да ме осветли, ще бъда много благодарна.
И на последно място, ето и няколко цитата, които просто ми харесаха и няма как да пропусна да споделя с вас:
"Все си мислех, че любовта е сладка и забавна, а не меланхолична, тъмна и всепоглъщаща. Но пък и никога не си бях представяла, че ще се влюбя."
"...да стискаш нещо отчаяно не означава, че ще го запазиш. Може просто да го убиеш."
"Напомпването на надеждата си е чиста рецепта за разбито сърце. И не говоря за сърце, потрошено на третинки и четвъртинки."
"Като мушица, привлечена от пламъка, като наркоман от любимата му дрога, като момиче с проблем с татенцето, привлечено от лошото момче, ето така пак съм здраво клъвнала."
Няма коментари:
Публикуване на коментар