"Стъкленият трон" - Сара Дж. Маас - ревю

След прекалено дълго отлагане да обърна внимание на тази поредица, най-сетне се реших. Първата книга направо ме срази. Прочетох я... направо я погълнах за отрицателно време. Селена (главната героиня) се оказа невероятно интересна личност и причината за това направо да се потопя в света ѝ без много, много да му мисля.

Тя е асасин и е призована от дебрите на ужасния затвор, в който е затворена, от престолонаследника да се бори в състезание, в което смъртта може да е неизбежна. В замяна ако победи и след определени години служба на краля тя ще бъде свободна. Без да се  замисля много тя се съгласява, защото всичко е по-добро от това да остане в солните мини на Ендовиер - затвор, от който никой никога не се е измъквал.

Селена заедно с още 23 кандидати, сред които крадци, убийци, отровители, стражи, ще се състезават за титлата кралски шпионин.

Както вече си признах дълго време отлагах прочитането на тази поредица, след "Двор от рози и бодли", не мислех, че може да съществува още един невероятен свят от същия автор, но Сара Дж. Маас, определено ме опроверга!

Обичам книги, в които главният герой е момиче, което може да се справи и само със света и всички препятствия, които ѝ предстоят. Селена е страхотна. Честно да си кажа не съм разочарована и от липсната на романтични сцени.

Хареса ми как се разви историята между Селена, Каол и принц Дориан. В началото изобщо не харесвах Каол, беше прекало студен и отдъпнат, въпреки че харесваше Селена се правеше, че изобщо не го интересува. От друга страна принц Дориан изобщо не се притесняваше да покаже, че си пада по асасина.

Светът на "Стъкленият трон" и пъклените злодеи, които се крият там още ме интригуват. Чудя се кой ще е в следващата книга. С какво ще се бори? С физическа сила? Или с магия?

Влюбих се в книгата още от първите страници и ме държа в напрежение до последния ред. След четене до 2 часа след полунощ успях да я дочета и само няколко минути по-късно започнах следващата. Определено не е книга за изпускане, хареса ми почти толкова, колкото "Двор от рози и бодли", но все още не може да я надмине.

Селена се превърна в любим герой, заради начина, по който се бори за свободатат си и въпреки че е асасин и е обучена да убива без да ѝ мигне окото... тя е способна и на състрадание и обич.

"Хари Потър и стаята на тайните" - Дж. К. Роулинг - ревю

След цяла вечност, в която все нещо отвличаше внимането ми от книгата, най-сетне успях да си я дочета. Какво мога да кажа за "Хари Потър и стаята на тайните", отново както и при предната част имаше много моменти, които ми липсваха във филма. Определено ми допадна. Честно да си призная, когато първоначално започнах да чета книгата беше в електронен вариант. Не бях сигурна дали ще ми хареса и за това реших да я чета така, но след като първата книга страшно много ме очарова, реших да си купя цялата поредица.

И така след разлистването на хартиения вариант, което е много по-приятно от това, както обичаше да се изразява една преподавателка в университета, да мажеш с пръста си по екрана.

Книгата за пореден път се оказа по-добра от филма, но само защото доста интересни случки и моменти бяха изпуснати в екранизирането ѝ. Разбира се има и отрицателни моменти:

На първо място поставям това, че като че ли появата на "Стаята на тайните" (под поява имам предвид първото споменаване в книгата) е мнооооого след средата на книгата. Бях учудена, мислех че ще се появи по в началото, като при филма.

На второ място поставям битката с базилиска и Том Риддъл. Всичко се случи твърде бързо за моя вкус. Очаквах поне две-три глави развитие, но не всичко се случи в една единствена глава и това е. Малко ме разочарова.

Въпреки изброениет два минуса, по мое лично мнение, книгата много ми хареса и след време бих я препрочела!

Изключително много ми харесва това, че въпреки че има филми направени по поредицата, начина, по който авторката е написала книгата е просто божествен и ми позволява сама да си представя образите на героите. Да ги моделирам през моя поглед. Да си ги представя по-различен от познатия на всички начин!

Поуката до момента е: Никога не съди за книгата по филма! Ако имаш възможност прочети книгата и изгледай филма, без значение от реда. Обикновено нищо не е такова, каквото изглежда!

Снимката, която съм избрала също като при предното ревю, е колаж от трите български корици, аз лично притежавам второто издание и то ми харесва най-много от трите, но всеки си има свое мнение!

"Сърцето на дявола" - Мегън Марч - ревю

Ох, толкова боли и е толкова тъжно, когато любима поредица свърши! Ето, това се случи с книгите разказващи историята на Джерико и Индия. Поставяйки персонален рекорд от 120 минути, прочетох третата част на поредицата "Фордж"!

Искаше ми се да има още, определено не са ми достатъчни само три книги. Оставяйки ме без дъх не малко пъти и също толкова със сълзи на очите или усмивка върху устните, книгата ме изненада със своето развитие. Определено не е история, в която принца спасява принцесата, а по-скоро от тези, в които двама влюбени се спасяват взаимно! А случилото се накрая е повече от неочаквано (ето, тук ще приключа коментирането на случилото се в книгата, за да не ви разваля четенето).

Защо ми хареса толкова много?

Ами на първо място не е типичната любовна история! Има си своя чар и изненадващи обрати.

На второ място е таланта, с който писателката Мегън Марч, разполага. Умело използва думите и поставя героите си в неочаквани ситуации.

На трето място това са Джерико и Индия, които преживяват какво ли не, за да бъдат накрая заедно!

Има ли нещо, което не ми хареса?

Естествено, че има и такива моменти - това определено са дължината на книгите (определено можеше да са по-дебелички) и имаше и такива ситуации в историята, които ми бяха малко... ами, глупавички и не ми допаднаха. Но цялостната ми оценка за книгата е 5 от 5 звезди.

Иска ми се по-често да се сблъскавам с книги като тази. Да ме оставят изумени и объркани. Историята им ми е толкова реална, все едно ако се пресегна, ще ги докосна... Или пък ще ги срещна в някое изискано казино.

Цялата поредица си заслужава всяка отделена минути за четене. Успя да ме разсмее, да ме разплаче, да ме остави без думи или пък да ме накара да се карам на героите (Да, карам им се, все едно ще ме чуят и послушат!). Направи следобеда ми една идея по-приятен и прогони негативните мисли!

"Късметът на дявола" - Мегън Марч - ревю

Ето я и нея. Най-накрая се добрах до втората книга от поредицата "Фордж" на Мегън Марч. И както се случи и след първата отново останах без думи. С ръка на сърцето мога да кажа, че Мегън Марч е една от любимите ми писателки. Умението ѝ да пише и да въвежда в историята е страхотно, а героите ѝ супер очарователни.

Накратко за поредицата: Историята се развива около бизнесмена Джерико Фордж и легендарната покерджийка (не знам дали така е в женски род) Индия Баптист, след първата книга понастоястещем Фордж. Двамата се сблъскват един с друг по каприз на съдбата или не точно. Инати до мозъка на костите си се борят един с друг и с чувствата, които се зараждат помежду им.

Във втората книга любовната им история навлиза в своята кулминация. Постепенно те започват да приемат чувствата си един към друг, но недоверието, което все още е в сърцата им, ги отблъсква всеки път, когато се доближат прекалено близко един до друг.

Краят на тази книга е повече от изненадващ, поне за мен. Хареса ми и, както обикновено, спря дъха ми и ме накара да искам неистово да се потопя в следващата книга (която, Слава Богу, вече притежавам). За това след десетте часа прекарани в четене на книга номер 2 (естествено с нежелани, но наложителни прекъсвания), с удоволствие ще се потопя в света на книга номер 3, която за жалост се оказва и край на поредицата.

В края на това си кратко излияние, бих искала да споделя следното с вас.

Поредицата "Фордж" е едно супер приятно и леко четиво, на което може да се отдадете у дома през уикенда, на плажа или дори в градския транспорт, докато пътувате из града (Забележка: Историята е прекалено увлекателна и води до изпускане на съответната спирка!). Меган Марч пише с лекота, а и книгите ѝ не са от най-дебелите (което лично аз отбелязвам като лееек минус). Историята на Фордж и Индия е повече от увлекателна, изненазваща и отвличаща те от реалността. Скритите тайни в нея определено ще те накарат да желаеш да четеш и още, и още!

За това моят съвет е: Ако не сте чели нищо от Мегън Марч, а сте фенове на любовно-еротичните романи, е, време е да започнете и с нея, защото е повече от страхотна!

🔜 Следваща спирка книга трета от поредицата "Фордж" - "Сърцето на дявола"

Хари Потър и философския камък - Ревю

След твърде дълго отлагане, най-сетне се настроих да започна да чета поредицата на Джоан Роулинг за Хари Потър. Изгледала съм всички филми поне десетина пъти, ако не и повече. В интерес на истината и преди съм се сблъсквала с книги, по които са правени филми и честно казано тогава книгите ми хареса много повече от филмите.

Но да минем към съществената част. Твърдо решена да видя за какво става дума, изтеглих поредицата и я качих на електронния си четец. Почти веднага започнах да чета.

"Хари Потър и философския камък" се оказа доста по-различна от това, което си бях представяла до момента. Най-просто казано: За първи път ми се случваше книгата и филмът по нея да ми харесат поравно. Естествено имаше моменти, които ми бяха по-интересни и ми харесаха повече в книгата, имаше и такива, които повече ми харесаха във филма, за това заключвам, че двете ми харесват поравно.

В следващите редове предупреждавам ще има разкрития относно сюжета, така че ако сте човек, който е включил книгата или филма в бъдещите си завоевания и не обичате спойлери, тук е момента да спрете, но ако за вас това не е проблем, моля продължете да четете.

Ще започна от нещата, които не ми харесаха. В книгата напрамер Хагрид (който е един сред любимите ми герое) ми се стори прекалено глуповат, не знам може би аз съм останала с грешно впечатление. Той и във филма не е от най-умните, но пък в книгата ми изглеждаше доооста глупав. Ето например пък във филма - преди да влезе в залата, където е професор Куиръл и паразитния за това време Волдемор, Хари заедно с Рон и Хармаяни минават през три изпитания - растението дяволска примка, стаята с ключовете, които летят и шаха, но в книгата те са четири, по едно за всеки дом в Хогуортс, като смея да кажа любимото ми е това, което го няма в книгата. Освен това ми направи впечатление, че в книгата семейство Дърсли са доста по-противни и груби, освен това и много страхливи. Липсва и един много странен дух - Пийвс, забавен е, а на мен много ми напомня на г-н Филч. Вижда всичко и му е приятелче, но го е страх от Кървавия барон. Много жалко, че Пийвс не се появява и във филма, мисля че щеше да е доста по-забавно с него там.

Като цяло на мен много ми хареса книгата, както и филмът. Препоръчвам ги и двете, без значение с кое ще започнете, няма да съжалявате. Джоан Роулинг пише увлекателно и направо те обгръща и въвлича в света на Хари Потър и неговите приятели. Мога да кажа, че и възрастта не е от значение дали си на 10, на 20 или дори на 100, ако щете, това е четиво, което ще ви откъсне от реалността и ще ви заведе в свят пълен с магия, преключениея и приятелство, за това мога да кажа само: Приятно четене!

И за финал ето няколко любими мои цитати:

Аз мога да ви науча как са бутилирате слава, да сварите величие, дори да запушите в шише смрътта... ако несте такава банда дървеници, каквито обикновено трябва да обучавам.

Можеше всички да сме мъртви... или още по-зле... изключени. /любимите ми думи на Хармаяни/

Мога да позная един проклетник от пръв поглед, Хагрид, чела съм всичко за тях!

Знам, че си там, макар че не мога да те видя. Привиденийце лиси, или призраче, или учиническо зверче?

P.S. Очаквайте най-скоро време "Хари Потър и стаята на тайните"

#ХариПотър #Философскиякамък #книга #филм #ЕгмонтБългария #резюме #ЗаслужаваСи #Книгохоличка