След твърде дълго отлагане, най-сетне се настроих да започна да чета поредицата на Джоан Роулинг за Хари Потър. Изгледала съм всички филми поне десетина пъти, ако не и повече. В интерес на истината и преди съм се сблъсквала с книги, по които са правени филми и честно казано тогава книгите ми хареса много повече от филмите.
Но да минем към съществената част. Твърдо решена да видя за какво става дума, изтеглих поредицата и я качих на електронния си четец. Почти веднага започнах да чета.
"Хари Потър и философския камък" се оказа доста по-различна от това, което си бях представяла до момента. Най-просто казано: За първи път ми се случваше книгата и филмът по нея да ми харесат поравно. Естествено имаше моменти, които ми бяха по-интересни и ми харесаха повече в книгата, имаше и такива, които повече ми харесаха във филма, за това заключвам, че двете ми харесват поравно.
В следващите редове предупреждавам ще има разкрития относно сюжета, така че ако сте човек, който е включил книгата или филма в бъдещите си завоевания и не обичате спойлери, тук е момента да спрете, но ако за вас това не е проблем, моля продължете да четете.
Ще започна от нещата, които не ми харесаха. В книгата напрамер Хагрид (който е един сред любимите ми герое) ми се стори прекалено глуповат, не знам може би аз съм останала с грешно впечатление. Той и във филма не е от най-умните, но пък в книгата ми изглеждаше доооста глупав. Ето например пък във филма - преди да влезе в залата, където е професор Куиръл и паразитния за това време Волдемор, Хари заедно с Рон и Хармаяни минават през три изпитания - растението дяволска примка, стаята с ключовете, които летят и шаха, но в книгата те са четири, по едно за всеки дом в Хогуортс, като смея да кажа любимото ми е това, което го няма в книгата. Освен това ми направи впечатление, че в книгата семейство Дърсли са доста по-противни и груби, освен това и много страхливи. Липсва и един много странен дух - Пийвс, забавен е, а на мен много ми напомня на г-н Филч. Вижда всичко и му е приятелче, но го е страх от Кървавия барон. Много жалко, че Пийвс не се появява и във филма, мисля че щеше да е доста по-забавно с него там.
Като цяло на мен много ми хареса книгата, както и филмът. Препоръчвам ги и двете, без значение с кое ще започнете, няма да съжалявате. Джоан Роулинг пише увлекателно и направо те обгръща и въвлича в света на Хари Потър и неговите приятели. Мога да кажа, че и възрастта не е от значение дали си на 10, на 20 или дори на 100, ако щете, това е четиво, което ще ви откъсне от реалността и ще ви заведе в свят пълен с магия, преключениея и приятелство, за това мога да кажа само: Приятно четене!
И за финал ето няколко любими мои цитати:
Аз мога да ви науча как са бутилирате слава, да сварите величие, дори да запушите в шише смрътта... ако несте такава банда дървеници, каквито обикновено трябва да обучавам.
Можеше всички да сме мъртви... или още по-зле... изключени. /любимите ми думи на Хармаяни/
Мога да позная един проклетник от пръв поглед, Хагрид, чела съм всичко за тях!
Знам, че си там, макар че не мога да те видя. Привиденийце лиси, или призраче, или учиническо зверче?
P.S. Очаквайте най-скоро време "Хари Потър и стаята на тайните"
#ХариПотър #Философскиякамък #книга #филм #ЕгмонтБългария #резюме #ЗаслужаваСи #Книгохоличка
Няма коментари:
Публикуване на коментар