След "Крадецът на целувки" и "В случай на чудо" бих казала, че доооста ми хареса стила на писане на Л. Дж. Шен. Прочетох нейните "Красиво безразсъдство" и "Спароу. Пленница на Звяра" (и за тях скоро ще напиша по нещичко). Както обикновено почвам от главата за краката, но така се получиха нещата.
"Раненият рицар" ме взриви! Точно така! Прочетох я за малко по малко от два дни. Подлуди ме, имаше си всичко смях, ярост, любов, тъга. От доста време това е първата книга, която ме накара да плача... Ама наистина да плача с глас и сълзи (добре че у дома нямаше никой, че щеше да е чудна картинка).
Историята на Луна и Найт е много красива.
Накратко Луна страда от избирателна немота, а Найт е може би едиственият, който я разбира само с поглед. Двамата се сблъскват във вихрушка от емоции и събития. Ту се привличат един към друг, ту се отблъскват. Честно да си призная на моменти ме дразнеха. Вместо да обсъдят нещата като нормални хора, те решават да си отмъщават един на друг, според ситуацията.
Луна е мило момиче, която поради едно определено събитие, от малка страда от т. нар. избирателна немота. Може да говори, но е избрала да не го прави. Странно и много слъдко е тъй като според мен върху това се основава връзката, която имат дравата с Найт. Той от своя страна е типичното лошо момче, въпреки че истината не е такава, каквато изглежда. Когато аз я разбрах, бях едновременно шокирана и доволна, че развоят на събитията е точно такъв.
Луна и Найт имат една година разлика (в нейна полза). Тя заминава за колеж, а той остава, за да завърши гимназия. Далече от очите, далече от сърцето, да ама не!
Книгата е една вихрушка, буквално вихрухка от емоции и събития.
Най-любимият ми момент е, когато историята бе показана от гледната точка на Роузи, майката на Найт. Защо ще ме попитате? Защото е толкова нежна и романтична, и трагична! Защото ме накара да се замисля над доста неща. Бе красива и нежна глава (да си призная прочетох я два пъти, просто за да се уверя, че няма да пропусна дори най-мъничкия детайл).
Препоръчвам тази книга, както и всички останали на Л. Дж. Шен, просто защото са приятни и леки за четене. Героите са различни и омайващи всеки път. Ако ви се чете нещо, което да ви зареди с различни емоции и преживявания. Определено препоръчвам на всеки обичащ да чете романтични книги всичко на Л. Дж. Шен. Няма да сбъркате, ако решите да се потопите в световете, които тя създава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар