"Крадецът на целувки" е едно доста леко и интересно четиво. Прочетох я буквално на един дъх и остави в мен усещане за спокойствие. От доста време не бях намирала книга, която просто да не искам да я оставя, докато не стигна до последната страница.
Романът разказва за сблъсъка между мафиотските босове и един определен сенатор, между любовта и омразата. Това е роман за едно отмъщение, което завършва с любов. Историята се върти около Франческа Роси, дъщеря на известен мафиотски бос, Улф Кийтън, сенатор с мечта, и Анджело Бандини, една деска любов. Самото рзвитие на романа доста ме изненада. В интерес на истината не очаквах да се случи точно това, което се случи. (Знам звуча объркващо!). Истината е, че прочетох повече негативни, от колкото позитивни мнения. Но пък малкото позитивни събудиха любопитството ми.
Франческа е една типична мафиотска принцеса, но същевременно с това е далеч от разглезено момиче. Тя е състрадателна и искаща да учи и да се развива, въпреки забраните на баща си. Израстнала с Анджело Бандини, по когото си пада от тринадесет годишна, според традициите вече готова за брак, тя мечтае за сватбата си с него. Но, разбира се, нещата никога не са такива, каквито си представяме, че ще бъдат.
Улф Кийтън се появява като гръм от ясно небе в живота ѝ. И подобно на оригиналната приказка за "Красавицата и Звяра", където Звяра взима най-ценното притежание на търговеца, така и тук сенатор Кийтън взима привидно най-ценното притежание на мафиотския бос Роси, а именно дъщеря му - Франческа.
Борбеният ѝ дух се сблъсква с неговия непоклатим нрав в една борба за надмощие. Все повече опознавайки се един друг, много бързо омразат започна да се преплита с любовта, а раздвоеното сърце на Франческа все повече да я обърква и предава.
Много ми допадна вътрешната борба в главните герои. И двамата обичат, и двамата мразят, но въпреки това защитават това, което е тяхно.
Книгата доста ми хареса. Накара ме да се отпусна и да се насладя на дъждовно-слънчевото време в село Смилян, където имах огромното удоволствие да я прочета. Идеално се вписа в моето настроение и вкус към книгите. Хареса ми начина на писане на авторката, въпреки че в самия превод имаше доста... бих казала странни думи, звучащи ми повече като измислен или чуждици, от колкото като извадени от българския речни. Може би това е един от минусите, които бих сложила на книгата. С удоволствие бих прочела още нещо от Л. Дж. Шен с надежда, че превода няма да е същата дама, която е работила по "Крадецът на целувки".
В заключение мога да кажа, че книгата има следните плюсове (поне за моя вкус):
1. Книгата се чете бързо.
2. Историята е увлекателна.
3. Главните герои имат характер и успяват да изненадат с постъпките си.
4. Като цяло развитието на историята ме изненада и ми хареса.
5. Успя да въздейства на емоциите ми - смях се, плаках и дори се карах на героите (не, че те ме чуваха, но все пак бях длъжна)
Ето и минусите:
1. На първо място поставям превода, определено не ми допадна! (Не съм чела книгата на английски, но имаше, както по-рано споменах, доста думи, които просто ми изглеждаха съмнителни).
2. Имаше моменти в диалозите между Улф и Франческа, които ми изглеждаха глуповати и изкуствени.
Като изключим двата минуса, определено препоръчвам книгата на всеки, който обича да чете романтични романи с лек пиперлив привкус!
И за финал няколко любими цитата:
"Предателството имаше вкус.
Кисел.
И малко нещо сладък."
"Моето си беше мое.
Не бива други да му се любуват.
Не бива други да го желаят.
Не бива други да го докосват."
"Любовната ви история не е никаква приказка. По-скоро прилича на вещерско сказание."
Няма коментари:
Публикуване на коментар