Червената лястовица - филм

Тъй като си обещах, че това няма да е блог само за книги (не, че не ги обичам, но също така обичам и филми, и музика, и дъъълги пътешествия), ето и на какво попаднах днес.

Филмът се казва "Червената лястовица" (срещнах го и като "Червеното врабче", което ми хареса доста повече, предвид цялата история) не е нов, от 2018 година е, но пък от деста време отлагам гледането му, за това реших, че така или иначе имам свободен следобед, защо пък да не му се насладя. Ето и накратко за филма:

"Доминика Егорова (Дженифър Лоурънс) е една посветена дъщеря решена да пази майка си на всяка цена. Прима балерина, чиято професия докарва тялото и ума й до абсолютната граница. Майстор на съблазнителната и манипулативна борба. Когато претърпява катастрофа, Доминика и майка й са изправени пред мрачно и несигурно бъдеще. Ето защо тя се оказва манипулирана, за да стане най-младият назначен агент на тайна руска разузнавателна служба, която тренира изключителни млади хора като нея, за да използва телата и умовете им като оръжие. След като преживява извратения и садистичен тренировъчен процес, тя се очертава като най-опасния агент, която програмата някога е създавала. Доминика сега трябва да се примири с мисията с която е натоварена, със силата, с която тя сега разполага, със собствения си живот и със всички, за които се грижи, включително и с американски агент от ЦРУ, който се опитва да я убеди, че е единственият човек, на когото тя може да се довери."

И така, след като ви запознах накратко с филма, ще ви споделя и с какво впечатление останах аз след като го изгледах, а вие сами решете дали ще го гледате или не:

"Червената лястовица" е трилър. На мен лично много ми хареса, както играта на Дженифър Лоурънс, така и самата история. Имаше няколко доста неочаквани развоя, които на мен много ми допаднаха. Харесва ми, когато един филм те държи в напрежение до края и нищо не е такова, каквото очакваш да бъде. Естествено имаше и малко романтика, която мен не ме очарова много, но пък нямаше как без нея да се получи цялата магия. Много ми допадна цялата история с училището за "врабчета", в което биват обучавани мъже и жени в тънкостите да разчитат враговете на Русия. Както и във филма се споменава, малко са тези, които успяват да оцелеят до края.

За мен най-неочакван се оказа края. Без да издавам много ще се опитам да кажа това-онова за него.

Краят беше същинска бомба. Не очаквах нещата, които главната героиня ще извърши да се случат по този начин, просто развоят беше супер. Хареса ми, че не беше това, което аз очаквах... това, което бях сигурна че ще се случи на 100%.

За това според мен това е филм, който си заслужава да бъде гледан. Съвсем случайно открих, че има и книга, мисля че ще ѝ дам шанс и на нея. Може и да има разлика между това, което е написано и филма, който е създаден.

Моят съвет: Ако се чудите дали да гледате или да не гледате филма, по-добре спреде да се чудите, а направо теглете, направете си една купа с пуканки (като за начало) и, когато се изтегли, го пускайте! Заслужава си!

"В случай на чудо" - Л. Дж. Шен

"В случай на чудо"... Хъм... трудно ми е да определя дали книгата ми допадна или не чак толкова. За разлика от "Крадецът на целувки", тази доста ме поизмъчи. Имаше нещо в самата книга, което изобщо не ми хареса. Като че ли това е отношението на самите герои. Малко пресилено и недостатъчно истинско?! В началото на книгата като че Рори и Мал са създадени един за друг, съвършено допълващи се, после имах чувството, че да се съберат точно тези две луди инатести глави ще е най-голямата грешка на света и, естествено, след поредица от изненадващи и нетолкова изненадващи ме събитя, отново бях убедена, че те са съвършената двойка.

Рори, Аурора Бел Дженкинс (да, кръстена е не на една, а на цели две Дисни принцеси, но историята ѝ няма нищо общо с техните) е едно момиче погълнато от фотографията. Тя живее с нея, живее заради нея. Отгледана е само от майка си, а баща ѝ е болен алкохолик и от части женкар. След като разбира за смъртта му, отива да види какво е останало след него. Знае, че има и полусестра (която очаквано я мрази), опитва се да попълни празнините, за да може да продължи с живота си. Но, както обикновено, нищо не се получава така както сме го планирали, нали?

Среща се с Малакий Дохърти, измъчен музикант и тектописец, който учудващо не лампти целият свят да се запознае с музиката му. Харесвам тази негова черта. Двамата прекарват възможно най-откачените и страхотни 24-часа в живота си, завършващи с неочаквано влюбване и един договор, който поне на пръв поглед им гарантира, че ако "съдбата" ги срещно някога отново, ще зарежат всичко, което имат и ще се оженят.

Това беше и нещото, което ме караше да чета. Исках да разбера дали ще спазят договора, защото кой, за Бога, прави подобно нещо. Минали са осем години, хората се променят, създават семейства, имат си изграден живот.

Някъде след случайната им среща, нещо в мен като, че щракна. Все едно противно на всяка друга книга, която бях чела тази просто ми крещеше: "Спри да ме четеш! Няма нищо вълнуващо, което да се случи до края!". И наистина освен две-три разкрития, не се случи нищо друго, което да ме грабне. Освен това тук там се появяваха някакви много странни бележки: от Самър ("най-добрата приятелка на Рори"), от Калън, от мъртвия ѝ баща, от майка ѝ... една от крава, една от шоколадово блокче, една от салфетка и аз бях: "Леле, какво се случва тук?!", бях меко казано потресена и изключително разочарована. За разлика от "Крадецът на целувки", "В случай на чудо" не ми допадна особено.

Книгата не е лоша. Има грабващо начало и щастлив край, но посредата нещо сериозно ѝ липсва, по мое мнение.

Оказа се, че дамата, която е превеждала "Крадецът на целувки" е същата, за това си обещах да запиша някои от думите (спомняте ли си онези, които ми се сториха твърде странни и измислени). Та ето няколко: сгюбрясване, финяга, френетични и любимата ми: трезв. Според мен последната може би е трезвен или трезвено, от контекста, но за останалите три дори не съм сигурна какво значат, ако някой е запознат, моля, да ме осветли, ще бъда много благодарна.

И на последно място, ето и няколко цитата, които просто ми харесаха и няма как да пропусна да споделя с вас:

"Все си мислех, че любовта е сладка и забавна, а не меланхолична, тъмна и всепоглъщаща. Но пък и никога не си бях представяла, че ще се влюбя."

"...да стискаш нещо отчаяно не означава, че ще го запазиш. Може просто да го убиеш."

"Напомпването на надеждата си е чиста рецепта за разбито сърце. И не говоря за сърце, потрошено на третинки и четвъртинки."

"Като мушица, привлечена от пламъка, като наркоман от любимата му дрога, като момиче с проблем с татенцето, привлечено от лошото момче, ето така пак съм здраво клъвнала."

"Крадецът на целувки" - Л. Дж. Шен

"Крадецът на целувки" е едно доста леко и интересно четиво. Прочетох я буквално на един дъх и остави в мен усещане за спокойствие. От доста време не бях намирала книга, която просто да не искам да я оставя, докато не стигна до последната страница.

Романът разказва за сблъсъка между мафиотските босове и един определен сенатор, между любовта и омразата. Това е роман за едно отмъщение, което завършва с любов. Историята се върти около Франческа Роси, дъщеря на известен мафиотски бос, Улф Кийтън, сенатор с мечта, и Анджело Бандини, една деска любов. Самото рзвитие на романа доста ме изненада. В интерес на истината не очаквах да се случи точно това, което се случи. (Знам звуча объркващо!). Истината е, че прочетох повече негативни, от колкото позитивни мнения. Но пък малкото позитивни събудиха любопитството ми.

Франческа е една типична мафиотска принцеса, но същевременно с това е далеч от разглезено момиче. Тя е състрадателна и искаща да учи и да се развива, въпреки забраните на баща си. Израстнала с Анджело Бандини, по когото си пада от тринадесет годишна, според традициите вече готова за брак, тя мечтае за сватбата си с него. Но, разбира се, нещата никога не са такива, каквито си представяме, че ще бъдат.

Улф Кийтън се появява като гръм от ясно небе в живота ѝ. И подобно на оригиналната приказка за "Красавицата и Звяра", където Звяра взима най-ценното притежание на търговеца, така и тук сенатор Кийтън взима привидно най-ценното притежание на мафиотския бос Роси, а именно дъщеря му - Франческа.

Борбеният ѝ дух се сблъсква с неговия непоклатим нрав в една борба за надмощие. Все повече опознавайки се един друг, много бързо омразат започна да се преплита с любовта, а раздвоеното сърце на Франческа все повече да я обърква и предава. 

Много ми допадна вътрешната борба в главните герои. И двамата обичат, и двамата мразят, но въпреки това защитават това, което е тяхно.

Книгата доста ми хареса. Накара ме да се отпусна и да се насладя на дъждовно-слънчевото време в село Смилян, където имах огромното удоволствие да я прочета. Идеално се вписа в моето настроение и вкус към книгите. Хареса ми начина на писане на авторката, въпреки че в самия превод имаше доста... бих казала странни думи, звучащи ми повече като измислен или чуждици, от колкото като извадени от българския речни. Може би това е един от минусите, които бих сложила на книгата. С удоволствие бих прочела още нещо от Л. Дж. Шен с надежда, че превода няма да е същата дама, която е работила по "Крадецът на целувки".

В заключение мога да кажа, че книгата има следните плюсове (поне за моя вкус):

1. Книгата се чете бързо.

2. Историята е увлекателна.

3. Главните герои имат характер и успяват да изненадат с постъпките си.

4. Като цяло развитието на историята ме изненада и ми хареса.

5. Успя да въздейства на емоциите ми - смях се, плаках и дори се карах на героите (не, че те ме чуваха, но все пак бях длъжна)

Ето и минусите:

1. На първо място поставям превода, определено не ми допадна! (Не съм чела книгата на английски, но имаше, както по-рано споменах, доста думи, които просто ми изглеждаха съмнителни).

2. Имаше моменти в диалозите между Улф и Франческа, които ми изглеждаха глуповати и изкуствени.

Като изключим двата минуса, определено препоръчвам книгата на всеки, който обича да чете романтични романи с лек пиперлив привкус!

И за финал няколко любими цитата:

"Предателството имаше вкус.

Горчив.
Кисел.
И малко нещо сладък."

"Моето си беше мое.
Не бива други да му се любуват.
Не бива други да го желаят.
Не бива други да го докосват."

"Любовната ви история не е никаква приказка. По-скоро прилича на вещерско сказание."

Хари Потър и философския камък - Ревю

След твърде дълго отлагане, най-сетне се настроих да започна да чета поредицата на Джоан Роулинг за Хари Потър. Изгледала съм всички филми поне десетина пъти, ако не и повече. В интерес на истината и преди съм се сблъсквала с книги, по които са правени филми и честно казано тогава книгите ми хареса много повече от филмите.

Но да минем към съществената част. Твърдо решена да видя за какво става дума, изтеглих поредицата и я качих на електронния си четец. Почти веднага започнах да чета.

"Хари Потър и философския камък" се оказа доста по-различна от това, което си бях представяла до момента. Най-просто казано: За първи път ми се случваше книгата и филмът по нея да ми харесат поравно. Естествено имаше моменти, които ми бяха по-интересни и ми харесаха повече в книгата, имаше и такива, които повече ми харесаха във филма, за това заключвам, че двете ми харесват поравно.

В следващите редове предупреждавам ще има разкрития относно сюжета, така че ако сте човек, който е включил книгата или филма в бъдещите си завоевания и не обичате спойлери, тук е момента да спрете, но ако за вас това не е проблем, моля продължете да четете.

Ще започна от нещата, които не ми харесаха. В книгата напрамер Хагрид (който е един сред любимите ми герое) ми се стори прекалено глуповат, не знам може би аз съм останала с грешно впечатление. Той и във филма не е от най-умните, но пък в книгата ми изглеждаше доооста глупав. Ето например пък във филма - преди да влезе в залата, където е професор Куиръл и паразитния за това време Волдемор, Хари заедно с Рон и Хармаяни минават през три изпитания - растението дяволска примка, стаята с ключовете, които летят и шаха, но в книгата те са четири, по едно за всеки дом в Хогуортс, като смея да кажа любимото ми е това, което го няма в книгата. Освен това ми направи впечатление, че в книгата семейство Дърсли са доста по-противни и груби, освен това и много страхливи. Липсва и един много странен дух - Пийвс, забавен е, а на мен много ми напомня на г-н Филч. Вижда всичко и му е приятелче, но го е страх от Кървавия барон. Много жалко, че Пийвс не се появява и във филма, мисля че щеше да е доста по-забавно с него там.

Като цяло на мен много ми хареса книгата, както и филмът. Препоръчвам ги и двете, без значение с кое ще започнете, няма да съжалявате. Джоан Роулинг пише увлекателно и направо те обгръща и въвлича в света на Хари Потър и неговите приятели. Мога да кажа, че и възрастта не е от значение дали си на 10, на 20 или дори на 100, ако щете, това е четиво, което ще ви откъсне от реалността и ще ви заведе в свят пълен с магия, преключениея и приятелство, за това мога да кажа само: Приятно четене!

И за финал ето няколко любими мои цитати:

Аз мога да ви науча как са бутилирате слава, да сварите величие, дори да запушите в шише смрътта... ако несте такава банда дървеници, каквито обикновено трябва да обучавам.

Можеше всички да сме мъртви... или още по-зле... изключени. /любимите ми думи на Хармаяни/

Мога да позная един проклетник от пръв поглед, Хагрид, чела съм всичко за тях!

Знам, че си там, макар че не мога да те видя. Привиденийце лиси, или призраче, или учиническо зверче?

P.S. Очаквайте най-скоро време "Хари Потър и стаята на тайните"

#ХариПотър #Философскиякамък #книга #филм #ЕгмонтБългария #резюме #ЗаслужаваСи #Книгохоличка