"Стъкленият трон" - Сара Дж. Маас - ревю

След прекалено дълго отлагане да обърна внимание на тази поредица, най-сетне се реших. Първата книга направо ме срази. Прочетох я... направо я погълнах за отрицателно време. Селена (главната героиня) се оказа невероятно интересна личност и причината за това направо да се потопя в света ѝ без много, много да му мисля.

Тя е асасин и е призована от дебрите на ужасния затвор, в който е затворена, от престолонаследника да се бори в състезание, в което смъртта може да е неизбежна. В замяна ако победи и след определени години служба на краля тя ще бъде свободна. Без да се  замисля много тя се съгласява, защото всичко е по-добро от това да остане в солните мини на Ендовиер - затвор, от който никой никога не се е измъквал.

Селена заедно с още 23 кандидати, сред които крадци, убийци, отровители, стражи, ще се състезават за титлата кралски шпионин.

Както вече си признах дълго време отлагах прочитането на тази поредица, след "Двор от рози и бодли", не мислех, че може да съществува още един невероятен свят от същия автор, но Сара Дж. Маас, определено ме опроверга!

Обичам книги, в които главният герой е момиче, което може да се справи и само със света и всички препятствия, които ѝ предстоят. Селена е страхотна. Честно да си кажа не съм разочарована и от липсната на романтични сцени.

Хареса ми как се разви историята между Селена, Каол и принц Дориан. В началото изобщо не харесвах Каол, беше прекало студен и отдъпнат, въпреки че харесваше Селена се правеше, че изобщо не го интересува. От друга страна принц Дориан изобщо не се притесняваше да покаже, че си пада по асасина.

Светът на "Стъкленият трон" и пъклените злодеи, които се крият там още ме интригуват. Чудя се кой ще е в следващата книга. С какво ще се бори? С физическа сила? Или с магия?

Влюбих се в книгата още от първите страници и ме държа в напрежение до последния ред. След четене до 2 часа след полунощ успях да я дочета и само няколко минути по-късно започнах следващата. Определено не е книга за изпускане, хареса ми почти толкова, колкото "Двор от рози и бодли", но все още не може да я надмине.

Селена се превърна в любим герой, заради начина, по който се бори за свободатат си и въпреки че е асасин и е обучена да убива без да ѝ мигне окото... тя е способна и на състрадание и обич.

"Раненият рицар" - Л. Дж. Шен - ревю

 

След "Крадецът на целувки" и "В случай на чудо" бих казала, че доооста ми хареса стила на писане на Л. Дж. Шен. Прочетох нейните "Красиво безразсъдство" и "Спароу. Пленница на Звяра" (и за тях скоро ще напиша по нещичко). Както обикновено почвам от главата за краката, но така се получиха нещата.

"Раненият рицар" ме взриви! Точно така! Прочетох я за малко по малко от два дни. Подлуди ме, имаше си всичко смях, ярост, любов, тъга. От доста време това е първата книга, която ме накара да плача... Ама наистина да плача с глас и сълзи (добре че у дома нямаше никой, че щеше да е чудна картинка).

Историята на Луна и Найт е много красива.

Накратко Луна страда от избирателна немота, а Найт е може би едиственият, който я разбира само с поглед. Двамата се сблъскват във вихрушка от емоции и събития. Ту се привличат един към друг, ту се отблъскват. Честно да си призная на моменти ме дразнеха. Вместо да обсъдят нещата като нормални хора, те решават да си отмъщават един на друг, според ситуацията.

Луна е мило момиче, която поради едно определено събитие, от малка страда от т. нар. избирателна немота. Може да говори, но е избрала да не го прави. Странно и много слъдко е тъй като според мен върху това се основава връзката, която имат дравата с Найт. Той от своя страна е типичното лошо момче, въпреки че истината не е такава, каквато изглежда. Когато аз я разбрах, бях едновременно шокирана и доволна, че развоят на събитията е точно такъв.

Луна и Найт имат една година разлика (в нейна полза). Тя заминава за колеж, а той остава, за да завърши гимназия. Далече от очите, далече от сърцето, да ама не!

Книгата е една вихрушка, буквално вихрухка от емоции и събития.

Най-любимият ми момент е, когато историята бе показана от гледната точка на Роузи, майката на Найт. Защо ще ме попитате? Защото е толкова нежна и романтична, и трагична! Защото ме накара да се замисля над доста неща. Бе красива и нежна глава (да си призная прочетох я два пъти, просто за да се уверя, че няма да пропусна дори най-мъничкия детайл).

Препоръчвам тази книга, както и всички останали на Л. Дж. Шен, просто защото са приятни и леки за четене. Героите са различни и омайващи всеки път. Ако ви се чете нещо, което да ви зареди с различни емоции и преживявания. Определено препоръчвам на всеки обичащ да чете романтични книги всичко на Л. Дж. Шен. Няма да сбъркате, ако решите да се потопите в световете, които тя създава.

Завръщане към корените...

Мда, нека го наречем този момент завръщане към корените.

Мина дооооста време от опитите ми да водя книжен блог и дори книжен влог (Booktube). Определено това време много ми липсва, но имах нужда от освежаване. Мисля, че е време сериозно да се заема с това, което ми доставя наистина голямо удоволствие. В най-скоро време ще се опитам да качвам и по-сериозно моето мнение за книгите, които чета. Тази година реших да опитам и нещо по-различно, вместо да си купувам читателски дневник, реших да сама да си направя такъв. В него включих само страници, които да ми доставя удоволствие да попълвам и да няма нищо излишно. Вече притежавам Читателския дневник на Orange Center и този на Издателство Ибис. Доставя ми удоволствие да си ги попълвам, но има неща, които ми лиспват там и такива, които са ми в повече.

Тези дни ще кача пост посветен специално на читателския дневник, който сама си сътворих, естествено с леко вдъхновение от други четящи хора.

Ще ми е много приятно да прочета и вашите мнения относно книгите, които четете. Да видя предложения за книги, които да добавя в списъка си, за четене.

Ах, как ми липсваше времето отделено само за книги... Нямам търпение да го подновя!