След цяла вечност, в която все нещо отвличаше внимането ми от книгата, най-сетне успях да си я дочета. Какво мога да кажа за "Хари Потър и стаята на тайните", отново както и при предната част имаше много моменти, които ми липсваха във филма. Определено ми допадна. Честно да си призная, когато първоначално започнах да чета книгата беше в електронен вариант. Не бях сигурна дали ще ми хареса и за това реших да я чета така, но след като първата книга страшно много ме очарова, реших да си купя цялата поредица.
И така след разлистването на хартиения вариант, което е много по-приятно от това, както обичаше да се изразява една преподавателка в университета, да мажеш с пръста си по екрана.
Книгата за пореден път се оказа по-добра от филма, но само защото доста интересни случки и моменти бяха изпуснати в екранизирането ѝ. Разбира се има и отрицателни моменти:
На първо място поставям това, че като че ли появата на "Стаята на тайните" (под поява имам предвид първото споменаване в книгата) е мнооооого след средата на книгата. Бях учудена, мислех че ще се появи по в началото, като при филма.
На второ място поставям битката с базилиска и Том Риддъл. Всичко се случи твърде бързо за моя вкус. Очаквах поне две-три глави развитие, но не всичко се случи в една единствена глава и това е. Малко ме разочарова.
Въпреки изброениет два минуса, по мое лично мнение, книгата много ми хареса и след време бих я препрочела!
Изключително много ми харесва това, че въпреки че има филми направени по поредицата, начина, по който авторката е написала книгата е просто божествен и ми позволява сама да си представя образите на героите. Да ги моделирам през моя поглед. Да си ги представя по-различен от познатия на всички начин!
Поуката до момента е: Никога не съди за книгата по филма! Ако имаш възможност прочети книгата и изгледай филма, без значение от реда. Обикновено нищо не е такова, каквото изглежда!